Южнославянски език, принадлежащ към славянския клон на индоевропейското езиково семейство.
Българският (слушайте), (на български: български bǎlgarski, произношение [ˈbɤɫɡɐrski]) е индоевропейски език, член на южния клон на славянското езиково семейство. Българският, заедно с тясно свързания македонски език (които заедно образуват източните южнославянски езици), има редица особености, които го отличават от всички други славянски езици: сред тях са отпадането на падежното склонение, развитието на членна морфема след съществителното (вж. Балканския езиков съюз) и липсата на глаголен инфинитив, но той запазва и развива праславянската глаголна система. Съществуват различни глаголни форми, основани на евиденциалност, за изразяване на несвидетелствано, противопоставено и съмнително действие. С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. българският става един от официалните езици на Европейския съюз.